Бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и
строител на новобългарския книжовен език. Той е и човекът направил първия препис на знаменитата „История
славянобългарска“.
Софроний Врачански е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък със
светското име Стойко Владиславов. Учи в килийно училище в родния си град по старобългарски и гръцки
черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762
година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел.
През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград,
Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17
септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний.
Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765
година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис,
известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770
– 1775 година.