През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския
революционен централен комитет (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20 – 21 август,
проведено в печатницата на Каравелов.
През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък от около 200 – 300
черкези и друг башибозук. Те се надяват на помощ от Враца, където очакват да започне
въстание, но това не става.
Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да
пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно
се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през целия ден, като
четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции.
Вечерта на 20 май (1 юни нов стил) след като сражението е затихнало, куршум пронизва
Ботев и той умира на място. Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са
предмет на продължителни спорове, но днес преобладава мнението, че това става в
подножието на връх Камарата в Стара планина.